Благодарение на специфичния климат, породен от срещата на морския и планинския въздух, Странджа планина се е загнездила в съзнанието на нейните обитатели като мистично място. Плавните, но стабилни температурни амплитуди задържат влагата във въздуха и създават своеобразна призма, през която цветовете изглеждат по-пъстри, а очертанията на растенията добиват особено магнетичен вид.
Флората и фауната на района напомнят по-скоро джунгла, отколкото планина. От друга страна, именно спецификата на климата и многобройните защитени площи създават плодороден хабитат за всякакви животинки. За съжаление, сред тях някога са били и маларийните комари.
Днес заедно с тази заплаха е забравен и потъналият град Ранули – морска столица и културен портал на тракийското племе Асти. Те са обитавали тези земи, а златното съкровище открито от директора на местния исторически музей Даниел Пантов подсказва, че освен от строителство, древният народ се е интересувал и от изкуство. Самото съкровище е на повече от 2600 години и представлява златни накити за кон, а ценната и богата експозиция може да бъде видяна в Общинския исторически музей на Приморско.
Залив Перла е служел също така за търговски цели от хилядолетия насам. Въпросителните около бита и обичаите на първозаселниците са много. От една страна окултни комплекси като Беглик Таш и Лъвската глава не дават ясна индикация доколко тези феномени са природни и доколко – изваяни от човешка ръка. В жест към фазите на брака между Богинята майка – Земята и Богът Слънце при Беглик Таш в “жертва” са принасяни единствено мляко – символ на въздуха, зехтин – на огъня и вино – на земята, както и плодове. Целият комплекс разказва най-древната история позната на човека – зората на живота.
Приморско
Лъвската глава
Беглик Таш
Сред легендите за покорителите на тези земи се срещат имена като Лизимаха – един от най-верните служители на Александър Велики, Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно и Вълчан войвода с неговата чета. Някои от най-бележитите български учени за времето си, проф.Александър Фол и проф. Д-р Стефан Пейков изковават термина "фонова верерберация" когато описват въздействието на тази свещена местност върху човека. Модерната история продължава да ни поднася доказателства за героичния дух на местните с историята на матрос Георги Костадинов. По време на негова служба при нос Скомболиорош при устието на река Ропотамо, матрос Костадинов става свидетел на корабокрушението на френския търговкси кораб "Жак Фресине". В отчаян опит да спаси екипажа на кораба, той дава най-скъпото, което човек е способен да даде – собственият си живот. Все пак, не напразно – мисията му е успешна и целият френски екипаж е спасен.
Друго велико дело, обект на много критика, остава в историята просто като "Пътя на Коня". Легендата за храбрата българка – Стана, защитничка на крепостта "Урдовиза", която успява да запази обширните си владения от османските завоеватели, се свързва със "Заливa на Коня" (Атлиман). Той е наречен в памет на жребеца, с който жената-войн успява да обиколи за ден голяма част от Странджа. Тази част на планината остава след нейния подвиг – по уговорка, обособена и привилегирована – Хасекията. Конят умира, изтощен от невероятното усилие. Остава ни легендата и свободата за населението на тази част на вече поробена България. Още древните мореплаватели я наричали "Земята на амазонките".
Етап колоездене в много голяма степен препокрива "Пътя на коня". Какъв по-красив знак на уважение бихме могли да покажем, освен да подложим и себе си на неумолимото изпитание, дало свободата на селата, в които лъвските сърца си отмарят от тежкото изпитание?
В едно от тези села, потънало в сърцето на Странджа до ден днешен се крие историческа плоча, изобразяваща конник с копие, поразяващ ламя. Интересното за този артефакт, освен че всеки може да го види в един от параклисите на с. Заберново е, че е датиран векове преди появата на християнството.
Друг мост между световете се крие малко по-надолу по трасето в резерват Парория. Практически незасегнат от промишлена дейност, горите на резервата са дом на хилядолетни дървесни видове. В тях корени е пуснало най-старото и дебело дърво в Странджа планина – дъб благун на повече от 1000 години. Още 30 километра колоездене и лъвските сърца са в третия за трасето и първия за България резерват Силкосия. Малко може да се каже за духа на това място. Той се усеща. Модерната наука е доказала, че човешката сила и издръжливост са най-големи, когато сме сред природа. Късмет за нашите гости, защото след още няколко километра ги чака поредния резерват по "Пътя на коня" – Тисовица.
Макар да е най-младият от всички резервати у нас, Тисовица пази вечно-зелена, широколистна гора, дом на 132 вида дървета, причислени към 50 дървесни семейства от 107 рода. Това е едно от малкото места в България, където е останала жива популация на потомъка на краля на животните – дивата котка. Наред с него по тези земи бродят благородни елени, диви прасета, сърни, вълци, чакали, стотици видове птици и водни обитатели. Атлетите имат шанс да видят някои от тези обитатели.
Последното предизвикателство за лъвските сърца крие и най-големите награди. След преминаване през базов лагер "Лъвско сърце" , атлетите се отправят към Маслен нос – най-източната точка на Странджа. Релефът бързо се променя и прекарва участниците досами стръмни урви, чийто поли са заливани от морските вълни. Едно от скритите съкровища на този етап е залив "Света Параскева". Изумителната сто-метрова ивица се е сгушила сред скалния релеф на крайбрежието и до ден днешен е един от най-очарователните български заливи. От стария параклис, чието име носи, е останала само основата, но и тя е достатъчна, за да изпита вярата на атлетите. След залива започва постепенно изкачване към скъпоценния камък в короната на Ропотамо – Лъвската глава.
Височината на това древно светилище, заедно с изключително заплетените скални пътеки са дали повод на мнозина да вярват, че там са се крили воеводи, любовници и дори съкровища. По времето на траките, това е било най-голямото светилище в Странджа планина, която от своя страна, в пълния си размер е най-голямата планина на Балканския полуостров. Гледката на север към Лъвската глава и на юг към Приморско бележат върховата точка в състезанието и донякъде подсказват защо съседните гръцки племена са нарекли бита и живота на благословените родни племена – “тракийстване”.
По въздух се наблюдават още феномени. Приморско и прилежащите езера са част от втория по големина миграционен път на птици в Европа – Виа Понтика. Датите на Лъвско Сърце съвпадат с миграциите на юг в края на лятото, едно от най-впечатляващите зрелища на природата. Летището в Приморско дава възможност за скокове с парашут и парапланер, но дори да не полетим редом с птиците, ние все пак можем да им се наслаждаваме излегнати на златния пясък на плаж Перла. Практически незастроена, тази ивица пази своя дух до ден днешен, както и своята чистота и девственост. Достатъчно е да споменем, че при провеждането на Лъвско Сърце 2016, в самия край на летния сезон, плувците виждаха дъното на морето през бистрата морска вода, напълно лишена от наличието на водорасли.
Тази прашинка от историята на приморска Странджа въздига маршрута на ултра крос триатлон Лъвско Сърце от спортен до природен, културен и исторически. Това ни вдъхновява да насърчаваме свободното посещение по тези мистични земи. Предоставяме GPS следите на цялото трасе целогодишно на нашата страница, достъпни за всеки, който желае да се докосне до сърцето на Странджа, защото както е казал Алеко Константинов:
"Опознай родината си, за да я обикнеш."
