Гърчопис Диян Георгиев

Гърчопис Диян Георгиев

Posted by Lion Heart | д/м/г

Лъвски сърца номер 304

Цялата работа изглеждаше лесна. Отиваш там на морето с колеги, всеки взима това което го кефи и купона започва. Така на шега се записахме с моите колеги програмисти още ноември 2019 за триатлона Лъвско сърце.

Photo credits: Stas Tarpalov

Като изключим ковид периода и оскъдните тренировки едва месец преди събитието  взех да се активизирам. За мен като бегач на планински маратони 21 км изглеждаха шега. И точно там сбърках. Подцених ситуацията. Или просто така се стекоха обстоятелствата, че аз трябваше да мина поредното изпитание. 

За плувеца Стоян не се съмнявах. Той си тренираше редовно и водата бе неговата стихия. Особено огнената! 

Photo credits: Stas Tarpalov

 

Велосипедиста беше сменен и с Новият се запознах на сутринта рано, рано в деня на маратона преди да се запиша. Дори кучето Велко едва не го захапа от радост, че се появи точно в 5.05 часа сутринта. Някак всичко беше последната минута. 

Застраховката която направих Петък след работа и медицинското също. 

Спах ужасно вечерта преди състезанието. Някакви весели хора от офроуд събора, който беше в непосредствена близост до старта празнуваха нещо между сватба и абитюрентски бал примесен с голямо количество кареоки елементи. Бях се инсталирал да спя на хамак в гората и ги чувах по-добре от чакалите. Въпреки шума и комарите не липсваха. Събраха се около 3-4 часа лежане в хамака поне колкото да си пробвам новия спален чувал. Адреналина сутринта ме удари като видях плувците да се събират на рояци. Беше ми интересно как всички ше се юрнат след сигнала в 7.00 и водата в морето ще заври от енергия и планктона ще цъфне за втори път от радост. 

Photo credits: Stas Tarpalov

Докато го чаках тоя прословут старт видях доста приятели. Кой за един спорт дошъл, кой за пълен триатлонски ден, кой да подкрепи ближния и местната икономика. Ама рязко ми стана хубаво да виждам пълни с енергия хора. Обикновенно в нормалния градски живот и народното поверие българите се събират да се оплакват. Всъщност уж само мъжете се събират за това, а жените да се хвалят. Това е малко лирично отклонение за Бг народопсихологията. Естествено на състезанието имаше и чужденци. С две думи беше цветно! 

Гръмна обратното броене и народа настръхна на наши и ваши. Ами да, не става без малко спортна злоба да гониш резултат. 

Първите плувци излизаха, а на мен ми се доспа , но исках да видя наш Стоян за колко ще го изплува.  Пияница, пияница, ама пак си бе мега натрениран и излезна 15-ти.  Даже не вярвах, че толкова бързо ще изкочи и докато съм си говорил с някви хора той вече беше предал щафетата на Тегавия велосипедист. 

Photo credits: Stas Tarpalov

 

През това време аз отидох и се изпънах в хамака. 

Не знаех нищо конкретно за съотборника с велосипеда освен, че идва от Поморие. Изглеждаше позитивен. 

След лека дрямка към 11 се събудих и отидох да видя какво става в лагера ни. Да се по разтегна и подготвя психически за жегата. 

През това време Стоян беше запалил колата и тръгнал развълнуван да спасява авариралия Ники който тръгнал без резервни гуми. Последствие видях с очите си , че предната му гума беше за планинско 2.2 , а задната не по-дебела от 1.9 за градско.  Ентусиаст ! 

След две пукания на гуми и една изкривена капла той напредваше и тегавееше лъвски! Ние си го чакахме с нетърпение на скамейките пред хамбургерите . Другите пиеха бира, а аз набивах магнезий, лимони и протеинови вафли. Тегава работа! Издух се от ядене и чакане. След като един младеж с ударени джуки от летеж и охлузени крака се настани до нас се надявахме само да се прибере с тоя хибриден велосипед и да е добре. Беше ни все тая дали ще спазим Олимпийския принцип на аматьора – размажи последния ! 

Photo credits: Stas Tarpalov

 

При всяко извикване на номер в микрофона подскачах и си гледах ваденката на ръката. Адреналина набъбваше… 

16.45 се появи същия човек, привидно изморен, но издържал на всички неволи по пътя. Подаде ми тракера, но от бързане забрави gps-а.Подробности! 

Слънцето още потеше. Първият километър докато балансирам дишане и мисли ми беше труден. Исках да се изпикая и да хвръкна от радост, че съм край морето и бягам в магичната Странджа планина. На около четвъртия километър срещнах девойка с моето темпо с хубави къдрици. Беше приятно да се гоним в гората макар и облечени… 

Гонихме се до финала. Тя почти не спираше на подкрепителните пунктове. Доказателство за постоянство и последователност. Аз се зареждах с разговори и лимони със сол и краставица на всеки пункт. Не бързах вече. Стигаше ми да съм в играта и да влезна в контролното време. 

Особено много ме ободряваха поздравите с другите по пътя и привикванията на мантрата:

#ДайМо! 

Тъй ми хареса, та даже я лепнах ваденката на колата на едно много специално място – резервоара…  Мина се последния пункт и почнах да пускам по надолу към финала. Девойка от организацията на състезанието чакаше с вода. Аз задъхан спирам и тя :

  • Искаш ли вода? 
  • Да моля. И давам шепите. 
  • Душче?
  • Давай ! И една чаша вода ми беше люсната в гърба. 
  • Колко остава, питам на изпроводяк? 
  • Километър и осемстотин! 
  • #ДайМо !

Опитвам се да се изпикам и едни къдрици ме задминават отново. Викам си, Айде ще се пействаме до финала. И така минах тоя пусти финал без да хвърля боба 🙂

Там ме чакаха с усмивка. Усмивките от умора и преживяна емоция са най-хубави, нали? 

Photo credits: Stas Tarpalov

 

Една усмивка и си там някъде на Приморско всеки път. 

Финал

Поздрави и хиляди благодарности ! 

 

Свързани блогове

Posted by lion-heart | 16 септември 2023
В личната ми преизподня на Лъвското сърце. Когато нощта ти преди старта премине с топка в корема от нещо проблемно изядено вечерта, тогава само можеш да се успокояваш, че цялата…
Posted by lion-heart | 12 октомври 2022
Лъвско Сърце 2022 Гърчопис-ченце   Преди всичко искам да отделя няколко изречения за да кажа (и да се подмажа) какви невероятни хора са организаторите и доброволците и колко много усилия…
Posted by lion-heart | 13 октомври 2021
Предупреждение Хората, които ме познават, знаят че обичам да говоря, понякога доста. Когато пиша – нещата стават още по-сериозни, защото никой не ме прекъсва. Та в този ред на мисли…
Галерия Класиране
0