Lion Heart 2016, през очите на една дева

 Аз като истинска дева, неподвластна на емоциите, ще се опитам да дам обективно инфо за Лъвскотo сърце. Няма да е много обективно, защото аз, макар тъмен и балкански, все пак съм субект. Може би вече и леко пристрастЕн ?

 Почвам с плюсовете:
+ медийна подготовка – интернет страница с много добро качество, фейсбук страница и активност в групите – ето така се популяризира събитие.
+ нахъсан екип – страхотно е да видиш млади хора с толкова усмивки и ентусиазъм, които се раздадоха по време на събитието. Съдейки по подготовката – имало е раздаване и доста преди това. ? Атмосферата, която дадоха с усмивките си, беше уникална;
+ перфектна организация във водата – мен там ме е най-шубе, че нали съм още сухоземно животно. Имаше каяци, спасители, джет, лодка моторна, сложиха и допълнителен ред шамандури;
+ маркировката – супер адекватна. Намаше шанс да се загуби човек никъде по трасето –маркирано беше нагъсто и особено на ключовите места;
+ слагането на допълнителни туби с вода на последните километри от бягането (който го е бягал де) . Това мен лично ме спаси от слънчев удар. Благодаря;
+ подкрепа – предоволно – пикапите сновяха по цялото трасе и някои от организаторите ми се появяваха непрекъснато отнякъде в гората (подозирам, че и аз съм ги изненадал малко с появат си ;)). Разнасях резервни гуми, храна, вода, помагаха много;
+ храна – напълно достатъчна за мен. Може би повече солети, крекери или хляб с кашкавал – това дава дълга енергия на много от нас. Аз бях готов да не спирам с колелото, защото се бяха запасил за самоиздръжка по трасето, но спирах на пунктовете да ми почине малко д-то ?

Сега минусите: 
Според мен малкото минуси се дължат единствено на факта, че организаторите правят такова чудо за пръв път. А и то това чудо си е бая чудо за организиране. Убеден съм, че нито един негатив няма да го има на следващото издание.
– Липса на актуален трак до деня на самото състезание. Не че можеше да се обърка човек, но поне тези, които сме ходили по ултри, си обичаме да имаме трак – ей тъй за всеки случай;
– Заради маркиране на трасето, техническата конференция се измести с два часа и се наложи да висим и да пием бири по пицариите на Приморско с все екипировка и колелета. Не че се оплаква от бирите, просто обявените часове за всяко нещо трябва да се спазват. Особено ако има участници Деви ;);
– Не знам дали е точно минус или само констатация, но трасето дава леко предимство на колоездачите. В плуването и бягането не могат да се направят големи разлики, но за 120 км крос колоездене един бърз педалист може доста да дръпне.

В обобщение, нека хората да знаят, че това не е просто триатлон. Лъвско сърце е Ултра Крос Триатлон. Тоест, дистанциите са дълги – специално колелото, и по пресечен терен, което е още по-голямо предизвикателство. По мое мнение, това събитие се доближава като усилие до Iron Man и със сигурност е двойно по тегаво от половин IM 70.3. Препоръчвам го на всички спортуващи, но и подготвени хора. Невероятно приключение сред красива природа и готини хора.

Искам да подчертая, че съм "видимо доволен", че нямаше случай някой по трасето да има проблем (предполагам поне 60-70 спукани гуми и други дертове) и другите участници да не спрат да помагат. Тази задружност, типична за ултрите, е най-хубавия показател за качеството на едно събитие и на ХОРАТА на него. Благодаря ви!

За моите дертове – отделен пасаж ?

Ултра Крос Триатлон Лъвско сърце 2016 – II

Излязох от водата след 1 час 10 минути маане на рЪце и крАка. Целех се в 1 час за плуването на 3 км, но, както се казва – едно е да искаш, трето и пето е да можеш. Все пак съм доволен, защото плувах много пестеливо и комфортно и без досегашните гадения и паник-мисли от типа “Къде е Маги, Къде е шамандурата“.

Колелото започва с минаване през Приморско. Накрая на една дълга права има рязък десен завой. Последното което помня е, че пътят беше мокър – бяха мили улиците, и гумите стъпиха на пешеходна пътека боядисана с блажна боя. Следващ спомен – метнат на земята зад Мишо Степанов, който караше непосредствено пред мен. После разбрах, че преди нас и Евгени Василев и Йожи са паднали здраво на същото място. Освен охлузванията установих, че има и друго поражение – задният дерайльор беше изкривен и напукан (ай сефте). Опитах се да го поизправя и продължих напред с подозрително пукане. За съжаление, след няколко километра пукането стана само едно, но окончателно и дерайльорът замина тотално. За разлика от Витоша 100, където дерайльорът се строши на Симеоново и можах да завърша бегом с колелото, тук той ме предаде още малко преди първия пункт. Дори не си помислих да тичам със строшеното колело 120 км из Странджа. То, че не ме слуша главата е ясно, ама чак толкова луд не съм. ?

Тръгнах да се прибирам към базовия лагер. Всички, които караха след мен намаляха да питат какво става, благодаря ви за това. По едно време се сетих, че няма нужда да бъхтя пеш 10 км до базата, а мога да звънна на организаторите да ме приберат. Речено –сторено – Кръстин и Филип дойдоха с един пикап и натовариха умрелия ми кон и мен обратно. Минахме да завърнем в пътя един Любо, който се беше загубил още по пътя за Китен. Кръстин ми каза, че в базовия лагер има колело и може да ми го даде ако искам да продължа. Е на тоя въпрос от организатор на ЛЪВСКО сърце, няма много възможни отговори. Аз честно казано се бях примирил, че всичко е приключило и въобще не мислех за такива варианти, но когато ми предложи, като за адвокат взех доста бързо решение.

Върнахме се в лагера, натоварихме неговия байк на пикапа и разни провизии за пунктовете и отидохме да напомпим гумите на една бензиностанция в Приморско. Кръстин каза, че ще ме върнат на трасето с пикапа, защото в града без полиция вече е много опасно (то Приморско е като мравуняк бе хора) и ме метнаха до първия пункт – Писменово. Попитах го дали ще успея да вляза в контролното време, защото бях загубил вече над 2 часа. Отговорът беше кратък и ясен – ако си бърз, ще успееш, ако не – ще те приберем от някой пункт.

Не знам откъде ми дойдоха сили, но съм карал бясно (като за моите възможности де) и успях да вляза в контролните времена и да завърша за малко над 11.30 часа. Това напъване (и четирите ред була по вело-трасето) обаче почти ми взеха душата после на бягането, където ходих последните 5-6 километра, защото получих странни прималявания и световъртежи. Реших, че съм млад да мра и го дадох айляк до финала. Така де – какво ще правите без моите повестромания ?

Сигурно ако не бях паднал и счупил дерайльора, щях за завърша час и половина или два по-рано и в по-добра форма, но пък кой знае – можеше да спукам 2-3 гуми или главата си на някое спускане и да е все тая. Затова, както казват албанците – радвайте се на каквото имате, че някой и толкова дерайльори нямат за чупене.

Искрено благодаря на организаторите, че ми дадоха шанс да се върна и да продължа и така да видя всички красоти на Странджа, Маслен нос, Лъвската глава. Наистина оценявам жеста – на много места нямаше да го направят.

Е, покрай красотите се порадвах и на 13-14 нелегални имигранта по вело трасето, но то в Странджа сега е така – имигрант – милиционер, имигрант –милиционер. ?

Автор: Румен Игнатов