Триатлонът „Лъвско сърце“ – Теодор Цветков

Триатлонът „Лъвско сърце“

Исках много да участвам в триатлона „Лъвско сърце“ . Бях научил за него от един приятел, с когото се запознахме на преплуването на Дунава в Свищов, звучеше интересно и забавно. Проблемът беше, че нямах колело. В последствие мой приятел се съгласи да ми помогне и да ме спонсорира с колело и необходимите неща от неговия магазин. Трябваше да си намеря само каска и шише за вода. С помощта на друг приятел това стана. 

Беше време да се регистрирам, но бе последния ден преди да затвори регистрацията. Оставаше една седмица да се подготвя. Бях бягал 21 км и плувал 3 км, но никога не бях карал 116 км с колело и не го бях правил всичкото заедно. Нямах време да се подготвя. Беше време да потегля към поредното приключение. 

09.01.2017 – Легнах към 1:00 вечерта и станах в 5:00 сутринта. 6:00 беше влака за Бургас, имаше три прекачвания и трябваше да наблюдавам колелото да не бъде взето от някого. Към 1:00 вече бях в Бургас и трябваше да си хвана автобуса за Приморско. 

Появи се проблем – беше спукана гумата. Може би някой я беше спукал във влака. Забелязах го чак когато качвах колелото в автобуса. Тогава се появи другият проблем, попитах шофьора няколко пъти, дали това е автобуса за Приморско, а човекът ми отговори, че е. За моe нещастие, се оказа, че не е. Последната спирка беше далеч от Приморско, а на мен ми оставаха 10 км, които нямаше как да премина със спуканата гума на колелото. Тогава видях малко бусче, пътуващо до курорта и попитах шофьора дали ще ме вземе. За моя радост аз успях и пътувах за Приморско, а колелото все някак се побра. Сега трябваше да намеря някой, който да успее да смени гумата ми, защото аз нямах нужните инструменти, от Лъвското Сърце се съгласиха да ми помогнат. 

Махнахме гумата. Тръгнах да вадя резервната и какво да видим – гума за детско колело. Отидох да купя нормална гума и го направихме, но помпата не ставаше, а по пътя се бях запознал с човек от града, който ми услужи със своята. 

Така, беше време за раздаване на стартовите пакети и уточнения за трасето. След това трябваше да си намеря хотел, където да спя, но исках да видя и трасето къде се намира. Попитах организаторите за тези неща, дали биха ми помогнали и едно момче от доброволците се обади:  "Аз имам палатка, но проблема е, че двамата трябва да спим в нея". За мен нямаше проблем и се съгласих. Другите доброволци, които бяха негови приятели, ми показаха лагера и ми помогнаха да опънем палатката. Нямах нито спален чувал, нито шалте и те ми услужиха с това, даже ми предложиха дрехите си. Беше време да лягам, колелото ми беше отвън и се претиснявах някой да не го вземе. 

Към 1:00 часа вече дремех. Събуждах се много пъти. Не можах да спя. В 5:00 бях станал да се приготвям, хапнах две курабийки и пих сок, които ми бяха в стартовия пакет. Беше време да плуваме, но очилата ми се скъсаха на старта, нямах орентация и ми стана много лошо от водата. Казах си:  „Точно сега ли ще приключи всичко?“. Никога не ми беше ставало толкова лошо, изправих се, изплакнах си устата с вода и се оправих. 

И така вече наистина се започна. Добре се чуствах. На третия пункт спрях да хапна нещо и потеглих със следващия минаващ състезател. Към 40 км карахме заедно и вече неможех да поддържам неговото темпо. И така карах доста време сам, някои ме разминаваха и продължаваха. Стигнах до най-големия подкрепителен пункт и ми казаха да спра, за да си почина, защото изглеждам блед, но се чуствах добре. Но не можех да се съмнявам в преценката на човека. Въстанових се и имах енергия. Седях около 40 минути и тръгнах с едно момиче и едно момче. 

Карахме заедно до последния подкрепителен пункт и спуках гума 1 км преди да изкача най-стръмния наклон по трасето. Момичето ми даде помпа, вътрешна гума и инструменти за смяна на гумата. Смених гумата, пробвах първо с моята помпа, но не стана. С нейната също не стана. Мина друг участник, който ми предостави неговата СО2 бутилка, която също не стана. Там се забавих около час. Може би нямах друг избор и трябваше да бягам 10 км с колелото. 

Започна да ме боли черният дроб. Имаше моменти, в които ми идваше да заплача. Не знаех дали ще успея да вляза в контролното време. Толкова изминати километри и една гума ще ме провали. Оставаше един километър и ме срещна местен с колело, пита ме как си спуках гумата и му обясних, че не мога да я напомпя, той каза: „Как да не можеш? Спри!“ Извади помпата с накрайник от раницата си и успя. С последните си сили карах 3 минути преди да изтече контролното време. 

Аз бях финиширал, но оставаха 21 км бягане. Бях последен и изпратиха човек, който да бяга с мен. Беше трудно, черният дроб не спираше да ме боли. През повечето път вървях, направих си щеки от два клона, което ми помогна много в изкачването на склоновете. Оставаха 5км. Събрах някак сили и не спирах да бягам в наистина добро темпо. На всяка втора крачка получавах крампи, но не спирах. 

Завърших, отново, 3 минути преди да свърши контролното време. Бях завършил маратона за 12 часа и 57 минути. Бях горд, защото дадох всичко от себе си. И за миг не си помислих да се откажа. На следващия ден беше награждаването и ми връчиха специален подарък. Много ме зарадва подаръкът. 

Намерих човек, който да ме закара до Варна и от там хванах влак за Русе. Трябваше да пристигна в Русе в 20:00 часа, но това не се случи. Излезе буря, влакът спря. Когато тръгна минаваше през клони и се счупи. Оправиха го, тръгнахме. И така, влака съвсем се счупи –  токът спря, изтеглиха ни до Чифлика. Беше 2:30 часа през нощта, казаха, че ще дойдат да ни вземат с автобус. 

Беше напът да стане 5:00 часа, Русе беше на 5 километра и трябваше да внимавам, че имаше паднал стълб. Казаха ми посоката и тръгнах. Използвах за фенерче телефона на брат ми. Карах около 2-3 км и виждах само коли да се връщат, които светеха право в очите ми. Пред мен имаше паднал клон. Нямаше как да спра и се преобърна колелото и паднах. Имах само ожулване на дланите, станах и продължих. Спрях една кола, за да питам дали се движа в правилната посока, но стълбът беше паднал точно там и трябваше да мина по дългия път. 

Продължих да карам около 20 минути. Бях засилен с телефона в ръка и пред мен имаше паднало дърво. Изхвърчах от колелото. Бях си обелил лакета, скасани ми бяха дънките, също и някои други ожулвания. Бях счупил екрана на телефона и специалния си подарък, който беше чаша и беше много важен за мен. Гумата на колелото беше излязла. Успях да я оправя и тръгнах. 

Видях след около 10-15 минути табела, на която пишеше „5км“ до гр. Русе. Прибрах се в 3:33 часа. Бях си вкъщи, завършил своето приключение. Без хората, които ми помогнаха нямаше да мога да завърша триатлона „Лъвско сърце“, благодаря ви! Има добри хора. Никога, никога не се отказвайте и не губете надежда в себе си. Аз съм Теодор Цветков и това е моята история.