Лъвско сърце Гърчопис 2021 – записки на един wannabe Триатлет Пешо Младенов

Лъвско сърце Гърчопис 2021 – записки на един wannabe Триатлет Пешо Младенов

Posted by Lion Heart | д/м/г

Лято.
Неусетно пак наближи рождения ми ден края на Август и някак си пак нещо не пия бира, със седмици такова… Бая тъжно, но как да ви кажа, още за първото ми Лъвско 2020, реших по-добре да жертвам нещо ‘ин aдванс’ и какво да е то, ако не едно от най-хубавите летни занимания – пиене на бира ? Важно е да ти е тегаво, освен че и ти трябва да си тегав. Лъвското се изстрадва, не се изкарва. Ако си го изкарал просто ей така , значи нито си се раздавал, нито си тегав. Затворен магически цикъл.

Нощта преди състезанието.
2 думи за съня. Преди триатлон се наспете. Когато младежчетата от съседния хотел ви кряскат под прозореца, бъдете готови с тапи за уши. Ако шъткането срещу тях доведе до усилване на мегабуум колонка, спокойно си се обадете на 112, сигналчето се приема бързо. Не разбрах дали ги изгониха или сами се прибраха, но пак добре от 1 до 5, 4 часа стават за базом минимум. Обаче разбрах, че съм остарял….последно Лъвско в 30-34 групата. А си е пенсионерско да развалиш купончето на тийновете със 112 (както ми каза кума Момчил), нали ?

Преди старта.
Мецан (Христо Пеев) ми даде мега списъка си, но аз не го ползвах. Моят алгоритъм е следният – цялата кочина от хол, килер, подлеглово пространство, тераса, мазе, гардероби и коли, се вкарва в едната кола и се тръгва. Съответно тя става мега кочина. Ако се падне старото БеенВе – става ‘кочина на квадрат’ (умножават се, не се акумулират кочините). Отиваш някак до Приморско, и там правиш поне 2 кочини, една при колелото и една в хотела, и преди плуването събираш 2те кочини в легена и на колелото. Не точно събиране, ами подбиране на най-важното, най-хранителното, най-хидратиращото, най-смазващото, най-ватовото, най-стилното. Тази година даже изсмуках и гел преди плуването, щото така правят батковците по айрънмените, доколкото четох. Докато го изтисквах, погледнах опашката за кенефа, погледнах и часовника и осъзнах че опикаването на Монката от 2020а може да ескалира до нови висоти. Ма така е, триатлонът те води по дефиниция до върховите възможности на тялото ти (и на глупостта ти ест. :)).

Плуване
И наредихме се със съклубниците от Т0 (Transition Zero), да това значи кенефът преди триатлон :)) на старта, послено пляскане по ръчички и газ. Първите ми 50 метра бяха най-бързите ми в Swim актитиви в Strava, щото скачах като петел.


Опитах се много вляво до въжето да си мина, да си направя редовното пикане в началото, но с буя на гърба си представих как се оплитам като шаран в мрежа и си го спестих. Викам си ‘я си хапни 2-3 плесника и ритника в лютеницата и след завоя ще пикаеш’. Газ газ минава завоя, минават 50-100-200 м след завоя, лютеницата стана кетчуп, ма пак не е много коректно за пикане. Айде вече към 400-500ия метър олекотих и продължих да наказвам с бруста си всеки кроуладжия, който слиза под 2:15 на 100м. Викам си ‘добре тази година май не опиках Момчил’. Уви след плуването той каза, че е бил плътно зад мен 2800 метра и накрая ме е взел, че му писнало все да му взимам плуването. Това е интересно на плуването, че най-интересното го разбираш на Т1 докато лафиш и нахлузваш чорапи, раници, ръкавици, ядеш там някъв про-бар или банан, докато до теб може да е поредния гол г… (както беше 2020а) въпреки че ти е писнало да ги зяпаш на Спартак. Ма така е, Лъвското се изстрадва, не че ми се плуват 2к в Спартак..
Благодаря на големите 27.5 цола баби Медузи, че май ги нямаше тази година, може би атакуват, когато Виктор Ерменков плува.

Колело
Монката каза ‘аре толко виждане за днес’, потупа ме по гърба, Лени  ме окуражи от оградата, ‘Газ’ и от Мецан който беше 1 мин след нас в Т1 и потегляме.

Първият допир с новата , хипер-олекотена китайски-карбон 110грамова седалка (препоръчана от Дани, да да, този бързия) на мокър костюм беше много показателна (‘ще страдаш’ – каза седалката).

Не разбрах как докато сложа ръкавиците, Ивета ме задмина и ми направи 200 метра преднина, затова бързо глътнах барчето , пристегнах и казах на колегите около мен – ‘ше караме ли колеги!?’ и вкарах малко ватчета, че да тръгне кубинеца (Cube – немска марка колела, трябва да сложите колона за тях в класирането м/у другото). Неусетно на баира преди Писменово гледам голяма група, питах Ивета която беше там, ‘ще караме ли в група ?’, тя май каза ‘ц’ и си продължих. Накрая видях, че за първите 12 км съм задминал 24 човека. Върховно удоволствие, което примерно Дани, няма как да усети, освен ако не поправя гума 15 минути на 1вия километър. Същия ден той поправя де, но на 40ия и май го задминаха само 5има-10има (за кратко) :). Хем удоволствие, хем тъга за мен малко, че кроула не пада до желаните 1:35/100м (ках-ках (кашляне)) (той не пада и до 2:15 де, но важно е желанието), което да доведе до по-предно каране… И сме вече в горите , където тактиката беше следната – газ колкото може, а когато опитен байкър-щафетко ме задмине, опитвам се с него да се закача поне 5-10 минс, хем да науча нещо, хем да ми подбере опитно дупките и спусканията. Работеше нелошо тактиката, даже се дразнех когато някое про спре да пикае или пие вода, щото не ми се спираше и тряаше сам го мъча трасето. Ма така е, лъвското се мъчи, не се гали или жали. И попадаме в серия от ДъртиТриатлети (не е определение, а името на клубчето им). ‘Мараба Титев, как е , а у, ще ходиш ли на Айрънмен Италия след 2 седмици’, – ‘ще ходим’, – ‘успех’. После Палазов – ‘Мараба Палазов как е, натискаме ли’, – ‘хаха да е натискаме тука’. После Игнатов, ‘мараба Игнатов, евала бая водиш’. Нещо подминавайки усещам, че няма как с такава разлика с другите двама на този етап (преди 5ти км) толкова лесно да го изпреварвам. Питах го и си призна Игнатов, че се е излюскал и май е счупил ключица и като го загледах – цялото рамо кръвясало… ц ц ц ц… Той ме увери, че ще успее да се придвижи до следващия пункт след няколко км и аз избързах, че да им кажа една идея по-рано да очакват ранен войник след падане. Спорно е дали това е правилното, но за 1-2 минути каране и лафене с него реших, че е сейф до пункта, а каза че има и телефон. Игнатов, да оздравяваш бързо! Газ след пункта , фотоапарат се подава от храст, изправям се все едно съм на роуд байка, с ново джърси КАСТЕЛИ (тва е облеклото ми за дискотека по принцип, не че ходя, но става 100%), което води до кумична поза естествено, но адреналинът държи 1-2 минути, което са си 30 секунди надолу.

Истината е, че винаги идва момент в който се изморяваш и ако се успиш, темпото рязко намалява, затова винаги трябва да си намираш мини сегменти, мини причини да въртиш ритмично. Някак си ми помогна и една лека болка от (може би) недобре поставени шпайкове. Тя ме принуди да редувам бързо въртене с отпускане по инерция, което в дългосрочен план пречеше на успиването. И неусетно влизаме в Кости, крещя на един колега който така и май не зави към центъра и си хвана нагоре…. Добирам се до най-якия пункт на всички триатлони на земята. Портокал-Редбул-Диско-Баница-Зоната. Епи(К)чният човек ми смазва веригата и каза че гумите са ми топ, даже може да са по-меки по принцип (да беше зачакал 5 минути). Само налях вода и пропуснах епичното наяждане от миналата година, след което ми се виеше свят на баира. Дори не поглеждах към масите, че едва ли щях да се въздържа (прасето си е прасе, но прасе в Кости, след 80 км колело … тва е лакомия на квадрат). Газ на баира, където залафихме с един колега и неусетно, бяла гъста течност почна да шурти като едни течности по едни образователни предавания за тийнеджъри, предавани често в малките часове на нощта. Ужас. Първата ми теч на боза в живота. Е точно сега ли бе да му *§!*€@§*!€@§€%!@$%*%€§!. Пожелах успех на колегата и отбих на едно дръвче, панически бях готов да ръчкам фитили дебели 3 милиметра в дупчицата от 0.3 мм…. Успокоих се малко и реших да напомпам със гумата завъртянам така че дупчицата да е надолу, че барем захапе бозичката. То пък взе, че станА. Топ топ топ. Благодаря на 10имата колеги, които ме питаха имам ли нужда от нещо, добре ли съм и т.н. Ето за това този триатлон е велик! Взех си ги обратно до Българи почти всички, с изключение на колегата с екип 1:1 като моя (много се харесахме с него, 2 пъти на колело и тичане се поздравихме за страхотните екипчета, често ме питат на негови снимки дали съм аз- уви не – ето снимката на колегата: ).

Газ по равното в гората и докато хапвам барче, което го отлепях 2 минути от рамката, Ивета ме изпреварва за 3ти път, обичайно си я пускам че да се уча как се спускам. Обаче тя реши да ми демонстрира падане на камъните в реката. ‘Иве добре ли си сичко ток ?’- ‘Да да, добре съм, отивам да пикая’. Чао чао и почнахме с един колега да се подготвяме психически за ‘Душевадката’ – тва е едно кратко, но много злобно баирче, ако го вземете без да слизате, то значи играете за някакъв медал, така че… натиснете после на макс. Тя си беше след 2 км, но мини баирчето си беше топ схема за загрявка и за проверка на системите свързани с ръце, гръб, рамене, врат и т.н. Всичко работеше и 200м преди душевадката някак си реших, че една локва няма кАААк да е толкова дълбока и просто си спрях по средата, щото имаше камък на който да стъпя. И пак че беше тоя камък, че иначе ставах директно 5кг нагоре от кал в обувките…… Тръгнах и 200 м калохвъргачка и после му дадох на 1/3та от душевадката, догодина повече… Газ газ и на хасфалта.
Стъпването на асфалта е един от минифинишите за деня по принцип. Почваш да правиш планове за тичането вече, ядох ли, ще ям ли, сега ли да си търся тоалетна или около белия таш.. (пардон Беглик Таш). Щом не мислиш за камъни или за спукани гуми, или за болки, припадания, или за къттайм значи си много напреднал в играта.

Т2
На Т2 имах 2 фотографа – Лени и профотограф, на който първи показах за деня новите си ултра-футуристични китайски очила за 11 долара. Но да си припомним наръчника на лъвското, което споделих и на фотографа – ‘Бъди Стилен’. Шапката назад по същата причина 90%, и 5% – за да не пече врата и 5% – за да не закрива хоризонта (че миналата година, като изплезих език 2 пъти подминах завойчета, и един колега (жив и здрав, колега!) ме връщаше с викове в играта. Ма така е, грешките на лъвското учат на повече от успехите. Газ газ и някак си тръгнах да тичам.

Тичане
Ами голяма красота е тва трасе, ей. Полъха на морето горе на скалата, красивите пътечки, самотния залив, където чат-пат има и ‘топлесс’ русалки (за щастие не съм виждал ‘ботомлесс’ пирати), Масления нос, където си взимаш чао с морето и потегляш нагоре за последния баир. РедБул спускането с панорамната гледка над залива, ц, ц, ц, ц мега мега мега.
То и да не ти се тича или да нямаш сили (което е нормално за уонаби триатлети като мен) все мисълта за Бургаското ще те добута до финала. Любимо ми беше как манячето на последния пункт ми наля 1 литър в шапката и във врата и изревах лъвски. Вода не се пие там, нали е ясно ? Вече почва само ‘офлоудинг’, освобождаване на бирено място. Ма така е, след седмици без бира и след 9ч и 10 минути газ, време е за малко хмелено рекавъри с любими хора.

 

Наздраве!

Край ::)

Свързани блогове

Posted by lion-heart | 16 септември 2023
В личната ми преизподня на Лъвското сърце. Когато нощта ти преди старта премине с топка в корема от нещо проблемно изядено вечерта, тогава само можеш да се успокояваш, че цялата…
Posted by lion-heart | 12 октомври 2022
Лъвско Сърце 2022 Гърчопис-ченце   Преди всичко искам да отделя няколко изречения за да кажа (и да се подмажа) какви невероятни хора са организаторите и доброволците и колко много усилия…
Posted by lion-heart | 13 октомври 2021
Предупреждение Хората, които ме познават, знаят че обичам да говоря, понякога доста. Когато пиша – нещата стават още по-сериозни, защото никой не ме прекъсва. Та в този ред на мисли…
Галерия Класиране
0