Планинско колоездене: подготовка, съвети, треньори

Планинско колоездене: подготовка, съвети, треньори

Posted by Филип Шавов | д/м/г

“Когато караш здраво планински велосипед, понякога падаш, иначе не караш здраво.”
Джордж Буш младши, юли 2005, след сблъсък с вело-полицай по време на Г8

Историята на планинското колоездене е мътна, но бъдещето му е светло. Първите следи за онова, което си представяме, когато някой каже “колело” днес водят до Италия. Джан Капроти е чирак на Леонардо да Винчи и се явява първия продуктов дизайнер на модерния велосипед. С годините това най-съвършено дело на човешката изобретателност набира популярност докато се стига до повратния за всички нас момент. Благодарим ти Джан!

Първото документирано планинско колоездене си предписва 25 пехота на велосипедния корпус Монтана, северна Америка. През 1897 година последните предприемат поход до национален парк Йелоустоун с велосипеди, които сами са модифицирали. След тях болезнен опит правят група франсета, които просто карат шосейните си велосипеди по неравен терен. Така те създават сайкло-кроса като стил запазен за хората с най-здравите задници на Земята.

През 70-те и 80-те снаждането на различни части от кросови мотори с велосипед набира скорост. И ето ни днес с двайсет-и-девятки, предно и задно окачване, клипсове, едно по двана’йсе’, карбонови рамки, “тюблес” и така нататък. Тази статия, обаче, не е за живота на велосипеда, а за този на велосипедиста.

В застрахователните полици планинското колоездене се води екстремен спорт. Сиреч, ако се “зашускаш” твърде много, можеш да се пребиеш твърде лошо. Манията с големите гуми допринесе допълнително като измести центъра на тежестта малко по-нагоре. Модерните велосипеди са по-леки, по-бързи и по-маневрени от всякога и ако си обичаме опорно-двигателния апарат поне колкото байка е редно да взимаме няколко неща предвид преди всяко каране.

Каската
Просто я носим. Опитът е доказал, че най-много трябва, когато най-малко очакваме. Така че фрази като “аз само отивам до магазина”, “ще караме леко с децата из парковете”, “то няма къде да падна на равното” трябва да са ви сигнална лампичка. Не ни прави по-красиви, не е по-удобно, може да се изпотим повечко, но просто я носим. Ако ви е трудно да се мотивирате помислете за всички малки момченца и момичеца, които ще ви гледат с удивление как прехвърчате през препятствията и ще искат да са като вас.

Два нюанса клипсове
Дори професионалните планински колоездачи имат лукса да избират със или без. Трудно е да се съпоставят ползите от клипсовете с опасностите, които пораждат. От една страна, когато свикнете на скачването с велосипеда нещата се променят завинаги. Изведнъж придобивате нов тип контрол, разполагате с повече мускули за въртене (вече и движението на краката нагоре може да ви пропелира) и самите шпайкове добавят ефикасност с твърдата си подметка. Но, стигне ли се до падане понякога просто не успявате да се откачите навреме. Затова оставяме това решение на вас.
*все пак, най-честите падания с клипсове са по светофарите, когато бавно откопчаваме единия крак, а навеждаме велосипеда към другия…

Позицията
Особено е важна. Както казахме, големите гуми ни правят по-ефикасни, но ни качват по-високо. В резултат на това, когато се накланяме в завоите сцеплението на гумите пада, защото точката, която им оказва натиск се измества по-нагоре. Комбинираме тази обективна истина с малко субективен прахоляк/пясък/мокра настилка и вече всеки милиметър на наклона може да бъде решаващ за подхлъзване.

Да кажем, че тъкмо сме преодолели прилична височина (браво!) и ни предстои спускане. Тръгваме. След няколко секунди вече минаваме 40 км/ч. Пътят е неравен затова се изправяме на педалите. Центърът на тежестта се измества още по-нагоре. Спускането е приятно, адреналинът ни шиба и животът е прекрасен. Влизаме в следващия завой със същата постоянна скорост, но по траекторията ни излиза препятствие. Трябва само да го заобиколим, затова накланяме велосипеда още малко.

Щастливците ще се разминат с уплах. Клетите рискуват повече счупено от един велосипед. Класическите контузии на планинските колоездачи се въртят между китката и врата, и не са никак приятни. Ако се получи някакво пресуркване силата на удара се разпределя. Ако, обаче, се блъснете челно с подобна скорост и заедно с планинското колело тежите над 80 кг, пиковата сила на удара ще бъде близо 1000 кг.

За да не изпадаме в такива ситуации ще ни е необходима бърза преценка, умението да местим тялото си напред-назад и способността да “натискаме” велосипеда правилно в настилката. И тъй като нямам претенциите да съм добър планински колоездач ще заложа на сигурно.

Треньорите по планинско колоездене са сложни хора, защото твърде много обичат да карат и го правят много добре. Следователно е трудно да ги хванеш да ти обяснят кое-как-какво. Затова твърде често добра стратегия е да следваме добрите колоездачи. Все пак, ако не успяваме един мил човек е на разположение. Името му е Йордан Нечев и е много повече от добър планински колоездач.

Данчо Нечев е дипломиран треньор по колоездене при НСА. Разполага с богат опит както на шосето, така и извън него. Наравно с това е добре запознат с трасето на Лъвско сърце, както и с другите две дисциплини на състезанието. Като завършен триатлонист и треньор Данчо може да изгради цялостна тренировъчна програма и да обърне внимание на всеки един от трите спорта. Екипът на Лъвско сърце, както и някои от най-запалените ни и прогресивни атлети работят именно с него. За връзка с Йордан Нечев натиснете тук.

Допълнителни насоки можете да придобиете от интервюто на Тодор Балчев с Камен Триатлончев тук.

И помнете, ако го правите правилно не става по-лесно. Просто ставаме по-бързи. Поздрав!

Свързани блогове

Posted by lion-heart | 16 септември 2023
В личната ми преизподня на Лъвското сърце. Когато нощта ти преди старта премине с топка в корема от нещо проблемно изядено вечерта, тогава само можеш да се успокояваш, че цялата…
Posted by lion-heart | 12 октомври 2022
Лъвско Сърце 2022 Гърчопис-ченце   Преди всичко искам да отделя няколко изречения за да кажа (и да се подмажа) какви невероятни хора са организаторите и доброволците и колко много усилия…
Posted by lion-heart | 13 октомври 2021
Предупреждение Хората, които ме познават, знаят че обичам да говоря, понякога доста. Когато пиша – нещата стават още по-сериозни, защото никой не ме прекъсва. Та в този ред на мисли…
Галерия Класиране
0